Животозастрахователният сектор в България има огромен потенциал за развитие

(29.03.2013 г., София) Представители на животозастрахователния бранш у нас и журналисти се събраха заедно да обсъдят развитието на животозастраховането в България по време на дискусионна кръгла маса, организирана от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

Срещата бе открита от г-н Данчо Данчев - председател на Управителния съвет на Асоциацията. В приветствието си г-н Данчев подчерта огромния път, който българското животозастраховане е извървяло от началото на демократичните промени до днес и посочи, че това е особено важен дял от българското застраховане.

По време на срещата бяха оповестени актуални данни и интересни факти, които показаха, че в сравнение с Европа, пазарът у нас има огромен потенциал за развитие както по отношение на броя на сключените полици „Живот” в защита на живота и здравето на българите и техните близки, така и по отношение на средната сума, която хората у нас отделят за застраховка „Живот”.

Същевременно, от представените данни стана ясно, че застраховката „Живот” всъщност носи множество ползи. Тя е гъвкав и достъпен начин всеки да си гарантира финансова подкрепа не само в ситуации, когато са застрашени здравето и трудоспособността или способността да се обезпечава стандарта на живот. Една спестовна застраховка „Живот” може да се окаже добър начин не само да се получат данъчни облекчения, но преди всичко да се спестят средства за годините след пенсиониране, когато основният доход се формира от пенсия.

Първата по рода си кръгла маса за животозастраховането разгледа и някои от най-популярните схващания, които се свързват със застраховките „Живот”.

Едно от тях е, че животозастрахователните дружества не плащат обезщетения.

Само през последната година компаниите са изплатили обезщетения на стойност близо 106 милиона лева, а за периода 2003 – 09.2012 година у нас са изплатили 736 380 786 лв. обезщетения по полици “Живот”.

Друг мит е недостъпната цена на премията.

Усреднен пример с необвързваща и негарантирана допълнителна доходност сочи, че ако на новородено дете бъде сключена детска застраховка и близките му внасят по 50 лева месечно, при навършване на 21-годишна възраст то ще разполага с минимум 12 500 лв. Ако човек продължи да внася по 50 лв. месечно, до 65-годишна възраст той ще е натрупал над 138 хиляди лева.

При застраховка „Живот на кредитополучател”, покриваща рисковете „загуба на живот“ и „трайна загуба на работоспособност“, при размер на кредита 10 000 лв. премията, платима на Застрахователя, е около 40 лв. годишно, а при кредит от €15 000 премията, платима на Застрахователя, е около €5,5 месечно или 10,75 лв.

Друго схващане сред клиентите е, че „на мен това не може да се случи”. Статистиката у нас обаче сочи, че нараства процента на пострадалите при пътни инциденти. Не са малко и случаите на потърпевши от трудови злополуки или сериозни заболявания. В най-трудните моменти от живота – при злополука, заболяване, необходимост от обезпечаване на близките, полицата „Живот” осигурява необходимите средства.

Основните послания, които представителите на бранша, искат да отправят чрез журналистите към обществото, са свързани с това, че хората трябва да възприемат животозастраховането не като алтернатива и не само по време на криза, а като дългосрочна възможност и инвестиция в бъдещето-нашето собствено и това на децата ни и на хората, които обичаме, и за които се грижим.

На срещата бяха дискутирани и други въпроси, като мястото на животозастраховането сред останалите финансови продукти и гарантите за качество в сектора и др.

Асоциацията на българските застрахователи има амбицията кръглата маса да бъде начало на поредица от събития, посветени на развитието на сектора.